Росен Йорданов
Cover Image

Преди няколко седмици новината, че е създаден учебник по Родинознание от 1 до 4 клас (свободно разпространение), обиколи интернет пространството. Създател на този учебник е Костадин Костадинов – директор на Регионалния историческия музей в Добрич, както и екип от професионалисти, който той е сформирал.

Тази новина искрено ме зарадва. Защото децата, които израстват в България, имат нужда от такъв учебник. Имат нужда от национално самосъзнание и национално самочувствие – неща, които българската образователна система категорично не дава.Вярвам, че този учебник ще даде една много по-добра и ясна представа на съвременните деца какво е представлявала България, а оттам – ще изгради отношението им към нея и в момента. Или поне учебници като този биха могли да го направят. Защото страната ни може да има такъв смисъл за нас, какъвто ние й придадем. И ако сме възпитани в родолюбие – ще я обичаме. Ако ли не – ще я погазваме. Така, както правим и сега.

Именно този учебник ме накара да се замисля за ангажираността на родителите относно образованието на децата. Костадин Костадинов е дал добър пример на своето дете. Самият той споделя, че е създал учебника на първо място за сина си – за да може той да учи история на България такава, каквато е била.

Очевидно е, че училището няма никаква функция. Особено в провинцията. Учителите отдавна не са авторитет. Учениците са над всичко. Те мислят, че са господари на собствената си свобода, но не разбират, че именно тази свобода ги оковава в клетката на невежеството. Мислят се за по-хитри, а само след няколко години се оказва, че са надхитрени от живота в собствената си игра. И знаете ли как го осъзнават? Бъркайки бетон...чистейки нечии прозорци...сервирайки нечие кафе. Но тогава винаги е късно...Ще си позволя да цитирам проф. Валери Стефанов: „Държавата произвежда дипломирана неграмотност“. Добре известно ни е на всички, че това е един съзнателно дирижиран процес. Защо тогава родителите допускат това да се случи с децата им?

Училището е институция, която трябва да бъда уважавана. Но когато държавата потъпква съзнателно това правило, тогава не е ли редно родителите да се намесят? И да възпитат уважение у децата си към тази институция? Не е ли задача на родителите да възпитат любов към знанието у децата си? И най-вече – да им обяснят, че знанието е единствения път, който ще им отваря врати занапред. Когато държавата не изпълнява функцията по отношение на нашите деца, е редно просто да вдигнем рамене и „да си измием ръцете“ с едно „Учителите не ги учат на нищо“, така ли?