Росен Йорданов
Cover Image

Бойко Борисов го каза на Цветанка Ризова, спорен но популярен журналист, каза го и то прозвуча много добре. И въпреки всичко, което се изписа и каза по темата НАП през изминалите дни, то като че ли думите му прозвучаха много на място и достатъчно логични: „Това са над 1 милиард лева. Без знанието на премиера не става. … Както всички останали случаи, премиерът го прикри…. Абсолютно е виновен”.

И колкото да ми е неприятно, че именно Борисов произнесе това обвинение, няма как да не се съглася с него. Вярно е, че има политици, които много по-добре биха обосновали това обвинение, много по-добре да го облекат с логически и фактически доказателства, но и това, което чух ми беше достатъчно. Защото това, което видяхме през изминалите дни е опит да се прехвърли вината на служители, които несъмнено също са участвали в схемите за източване на ДДС, но които също така са и много по-малко виновни от тези, които са ги покровителствали и от тези, които са се облагодетелствали.

Това, което сега очаквам е да се проточи във времето разследването толкова, колкото е необходимо то да бъде забравено. Така както забравихме и за желанието на Борисов да съди журналиста от “Конгрешънъл Куотърли” преди вече почти две години.

И все пак това, което трябва да направят разследващите органи е не да прилагат метода на „счупеното стъкло” при опитите си да ни замажат отново очите, а наистина да предприемат действията, за които несъмнено имат и основателни доказателства. Доказателства от ДАНС. Нищо, че същата тази агенция е на пряко подчинение на мин.-председателя. Все пак тук става въпрос за наистина особено голямо по размерите си престъпление – за много присвоени пари в продължение на години.

Защото „атаките срещу НАП са сериозна заплаха за националната сигурност”, но не по този начин, който си визуализират управляващите, а именно защото е “обругана цялата система от важни за държавата институции”. И това става отвътре, знаейки и използвайки слабостите на институциите. Става и с помощта на много политици.

Да търсиш под вола теле…

Стига сме ви писали писма с милион и едно желания за нашия по-добър живот.

Росен Йорданов
Cover Image

Стига сме ви писали писма с милион и едно желания за нашия по-добър живот. Не мога да отрека, че родните ни политически PR-и започнаха и се стараят да прехвърлят полето на предизборните битки в интернет пространството. Всички добре се поучиха от най-успешната до момента – тази на Барак Обама. Това, че с помощта на интернет той успя да привлече толкова много гласоподаватели и да разчупи статуквото на белите в Белия дом, като че ли им подейства така, както сламката на удавника. Да, ама не, или пак има нещо криворазбрано, недоразбрано или още по-лошо – неразбрано. А може и аз да се бъркам!?! Но по-скоро не.

Идеята при използването на различните социални мрежи в интернет, динамиката на сайтовете и електронна поща е именно скъсяването на дистанцията между избиратели и кандидати, виртуалното „сприятеляване”, ако щете, „персоналната” ежедневна информираност за хода на събитията. И всичко това, а и много други, благодарение на възможностите на интернет. Може би за първи път обикновеният избирател в Америка се почувства лично поласкан от иначе недосегаемия президент.

Следих с интерес тази кампания. Сега следя с още по-голям интерес и нашенските кампании – и в интернет и по телевизията и в пресата, разбира се до колкото мога. И какво ми направи впечатление?! Вместо кандидатите да ни представят техните виждания за бъдещото управление на страната, за това как ще преживеем застигналата ни Криза и да дискутират с нас (избирателите), то се случва точно обратното. Все по-често се натъквам, или са ми се дават различни въпросници, анкети и т.н., в които аз трябва да реша и приоритизирам как и по какъв начин да бъда управляван. Ами ако те не знаят как да структурират управлението си, то баба Гица ли ще им каже?! Господа кандидати, къде ви е компетентността и експертността по проблемите в страната?

Лично аз не съм сигурен как да подредя по важност отговорите си в допитването на „24 часа”, Дарик и BTV. За мен всичко е важно. Почнаха да ме дразнят различните „каузи” във facebook, защото малко са наистина смислените такива. Но БСП са върха на сладоледа. Заглавието на тяхната анкета е „Запознай ме с вашите приоритети”. Та, ако вие, които вече четири години ни управлявате, не сте ги разбрали досега, то и да ви запозная с тях вече е късно за вас.

Стига сме ви писали писма с милион и едно желания за нашия по-добър живот. Убедете ни, че знаете как да постигнете това за нас, и че имате възможност да го направите.