Росен Йорданов
Cover Image

Бойко Борисов го каза на Цветанка Ризова, спорен но популярен журналист, каза го и то прозвуча много добре. И въпреки всичко, което се изписа и каза по темата НАП през изминалите дни, то като че ли думите му прозвучаха много на място и достатъчно логични: „Това са над 1 милиард лева. Без знанието на премиера не става. … Както всички останали случаи, премиерът го прикри…. Абсолютно е виновен”.

И колкото да ми е неприятно, че именно Борисов произнесе това обвинение, няма как да не се съглася с него. Вярно е, че има политици, които много по-добре биха обосновали това обвинение, много по-добре да го облекат с логически и фактически доказателства, но и това, което чух ми беше достатъчно. Защото това, което видяхме през изминалите дни е опит да се прехвърли вината на служители, които несъмнено също са участвали в схемите за източване на ДДС, но които също така са и много по-малко виновни от тези, които са ги покровителствали и от тези, които са се облагодетелствали.

Това, което сега очаквам е да се проточи във времето разследването толкова, колкото е необходимо то да бъде забравено. Така както забравихме и за желанието на Борисов да съди журналиста от “Конгрешънъл Куотърли” преди вече почти две години.

И все пак това, което трябва да направят разследващите органи е не да прилагат метода на „счупеното стъкло” при опитите си да ни замажат отново очите, а наистина да предприемат действията, за които несъмнено имат и основателни доказателства. Доказателства от ДАНС. Нищо, че същата тази агенция е на пряко подчинение на мин.-председателя. Все пак тук става въпрос за наистина особено голямо по размерите си престъпление – за много присвоени пари в продължение на години.

Защото „атаките срещу НАП са сериозна заплаха за националната сигурност”, но не по този начин, който си визуализират управляващите, а именно защото е “обругана цялата система от важни за държавата институции”. И това става отвътре, знаейки и използвайки слабостите на институциите. Става и с помощта на много политици.