
Централна тема в испанските телевизии, радиостанции, вестници и блогове, е предпоставката за зараждането на нещо, което повечето наблюдатели окачествиха като културна полиция.
Поводът? Отварянето на вратичка в Законът за стабилизиране на икономиката, която позволява на административните органи към Министерството на Културата, да затварят интернет страници без наличието на съдебно разпореждане и единствено по свое усмотрение, в случай, че решат, че даден сайт може да се използва за споделяне на нарушаващи Закона за авторските права, файлове.
Ако вече сте започнали да цъкате с език, че има и по-зле от нас, изчакайте да стигна до черешката на тортата, защото освен правото да налага подобна цензура, немислима, за която и да е държава определяща се като демократична, съответният орган, пак с помощта на безумният закон, придобива правата да спира интернет достъпът на потребители, които използват P2P за споделянето на файлове.
Подписите на 2500 музикални галфона (съжалявам за малко силният израз, ама само да им чуете музиката) бяха внесени в Министерството на Културата в денят на гласуванео на абсурдният закон, в същото време 275 000 подписа събрани от асоциациите на Интернет потребителите бяха подминати с пренебрежение.
Друг интересен факт е, че купувайки си в Испания какъвто и да е носител пригоден за запис носител на информация, потребителят плаща и така наречената “артистична такса”. Забравете презумпцията за невинност, ако решиш да си купиш диск, камера, айпод и каквото още ти хрумне, в Испания по дифолт си пират и като такъв биваш облаган с “артистична такса”.
Повече информация: [Muy Computer — гугъл превод от испански]